Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Лейтенант доктор Янис Боев е част от първия в историята на България випуск военни лекари, които се образоват по тристранното съглашение сред ВМА, ВВМУ и МУ – Варна. След дипломирането си, той и сътрудниците му са разпределени във военните формирования на Българската войска. Още от студентските години, по време на стажовете във ВМА, се „ възпламенява “ по кардиологията и интензивно се готви за нея. Преди това обаче му следва образование по военномедицинска компетентност. А редом с това – извършва и първата си задгранична задача.

Д-р Боев, в този момент вършиме първите си стъпки като боен доктор, неотдавна се завърнахте от първата си задгранична задача. С какви упования приехте тази задача и с какви уроци се завърнахте?

Първата задача в Косово беше предизвикателна, само че извънредно ползотворна. Като боен доктор и шеф на медицински пункт, моите отговорности бяха както медицински, по този начин и логистични. Това беше опция да приложа знанията и уменията си в действителни условия, в една нова за мен база, което ме научи на бърза акомодация и дейно взимане на решения. Оценявам задачата като сполучлива – с екипа ми успяхме да предоставим нужната грижа и поддръжка за контингента, като в същото време изградихме значими връзки и съгласуваност с другите участници в базата. Мисля, че се завърнах с по-добра адаптивност, умеене за бързо взимане на решения и скъп опит в работа в мултинационална среда.

Един от най-важните уроци е какъв брой значима е екипната работа в такива условия – нещо, на което ни учеха през всички 6 години от образованието ни.

Искам да Ви върна обратно в годините, с цел да Ви попитам по какъв начин взехте решение да се посветите на медицината, по какъв начин по-късно решихте, че Вашето предопределение е да бъдете тъкмо боен доктор?

Смятам, че няма да Ви изненадам доста с отговора си. Винаги съм желал и съм се стремял да оказвам помощ на хората. А коя друга специалност, с изключение на медицината, може да ми даде това задоволство. Когато аплайвах, се появи и специалността „ Военен доктор “. Беше ми забавно, любопитно и много завладяващо. Избрах я пред цивилната медицина поради дисциплината и отговорността – качества, които в днешно време са извънредно скъпи.

Кои са най-хубавите Ви учители – тези, които са съдействали най-вече за образуването Ви като персона и доктор?

Смятам, че можеш да научиш по нещо от всеки и всичко, без значение дали става дума за хора или обстановки. Стига да си отворен. Всеки мой учител и наставник е съдействал по собствен метод в оформянето ми като персона и като експерт. Не желая да ги изброявам поименно, тъй като ще пропусна някого. За благополучие ние имаме неповторимата опция да се учим от светилата в нашата област – и във военното дело, и в опазването на здравето. Оценявам надълбоко напъните, които и те поставят в нашето образование и развиване и са ни посочили образно значимостта на професионализма, етиката и сериозното мислене.

Военната медицина без подозрение има своите специфики, на какво Ви научиха годините, в които се обучавахте във военни лечебни заведения?

Дисциплина, адаптивност, работа напрегнат и значимостта на екипната работа. Военната медицина изисква освен познания, само че и резистентност в динамични и предизвикателни обстановки. Военната медицина изисква изострен разум, друго мислене.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които делите насладите и компликациите на специалността?

Няма да е факсимиле в случай че кажа, че ние в действителност сме като едно семейство. През тези 6 години преминахме през доста провокации, които ни научиха на преданост, отговорност, професионализъм и подготвеност да се поддържаме взаимно, без значение от обстановката.

Кои са обичаните Ви занимания за свободното време - обичани книги, дестинации за пътешествия, музика, филми, занимание?

Все по-трудно и все по-рядко намирам свободно време. Защото работата във формированието е доста виновна и разнообразна, по едно и също време с това си върви и специализацията във ВМА, както и подготовката за асистентските състезания. Както се споделя – елементарно няма. Но пък е забавно и удовлетворяващо. Обичам да чета, да пътувам и да извозвам време измежду природата. По този метод съумявам да се откъсна от натовареното всекидневие и да възстановя сили.

Как виждате професионалното си развиване в околните няколко години?

Стремя се към надграждане на знанията и уменията си. Искам да специализирам и да се развъртвам в региона на кардиологията. Разбира се пътят, както и до момента, няма да е лек. При първата ни среща с военачалник Венцислав Мутафчийски той ни сподели, че ще ни дават благоприятни условия, само че от нас зависи дали ще се възползваме от тях. Затова би трябвало да сме упорити, да се интересуваме, да търсим и да откриваме, да питаме, да учим… и по този начин през целия ни живот. Предстоят ми още доста курсове, образования, специализации, които ще ме създадат по-добър доктор.

Какво бихте желали да пожелаете на младите си сътрудници, които в този момент поемат по пътя към специалността „ боен доктор “?

Най-важното съгласно мен е в никакъв случай да не губят мотивация. Ние бяхме първите, които проправяхме пътя. Имаше трудности от друг темперамент, само че нито за момент не ми хрумна да се откажа. И не скърбя за това. Сега пътят е утъпкан. Има кого да питат, в случай че нещо ги тормози. Но би трябвало да бъдат отдадени и в никакъв случай да не стопират да се учат. Военната медицина е предизвикателство, само че и опция за смислена кариера и работа.